събота, 23 април 2016 г.

Уилям Шекспир - 23.04.1564 г. - 23.04.1616 г.







„Еретик не е този, който изгаря на кладата, а този, който я подпалва.”

„Щом няма нищо ново и било е
всичко преди, как лъже се умът
и в напъни да каже нещо свое
дете родено ражда втори път.
Да можех слънцето назад да върна
с петстотин обиколки на света
и образа ти в древен стих да зърна -
нали застива в букви мъдростта -
и тъй да видя древните похвали
за тоя храм, от бога сътворен
по-точно ли в слова са го предали
или го славят точно като мен.

О, хвалели са, сигурен съм аз
по-недостойни теми с двойна страст.”

„Духът, прахосан в пустош от позор
е лъст във действие, а дотогава
лъстта е грях, убийство и затвор,
бяс, грубост, крайност, лудост и забрава.
Щом вкусена, и начаса презряна,
омразна страшно, дирена преди,
омразна като кука от стомана,
заложена, ловеца да влуди.
Да го влуди и в лов, и в притежание,
отпред, подир, отвътре и отвън,
блаженство първо, а подир страдание,
преди наслада, а подире сън.

Светът това го знае, но света
със радост пада в ада на лъстта.”
~~~~~~~~~
Снимка: http://lgroys-college.com/new.php?id=48

Няма коментари:

Публикуване на коментар