неделя, 22 май 2016 г.

Артър Конан Дойл - 22.05.1859 г. - 07.07.1930 г.




„Всичко друго е по-добро от бездействието.”

„Умът ми се бунтува срещу бездействието. Дайте ми проблеми, дайте ми работа, дайте ми най-абсурдната криптограма или най-заплетения анализ и ето ме в собствената ми кожа. Но ненавиждам глупавата рутина на съществуването. Копнея за умствен възторг.”

„Посредствеността не познава нищо по-високо от нея, но талантът моментално разпознава гения.”

„Любовта към книгите е сред най-отбраните божии дарове.”
~~~~~~~~~
Снимкса: https://fictionfanblog.wordpress.com/2015/05/12/sherlock-holmes-the-dark-mysteries-by-sir-arthur-conan-doyle/

Share

Жерар дьо Нревал - 22.05.1808 г. - 26.01.1855 г.





„Сънищата ни са втори живот

Легнахте си в леглото. Настанихте се сред познатите ви неща, чаршафите, просмукани със собствената ви миризма и спомени, сред одеялата, главата ви откри позната и мека възглавница, обърнахте се настрани, докато свихте крака към корема, сведохте глава напред и прохладата на възглавницата докосна лицето ви; след малко, след малко ще заспите, ще забравите всичко, всичко ще забравите в мрака.
Ще забравите всичко: жестоката сила на по-висшите; необмислено казаните думи, глупостите, работата, която не сте успели да свършите, ограничеността, предателството, несправедливостта, равнодушието; онези, които ви обвиняват и ще ви обвиняват, безпаричието си, летящото време; времето, което въобще не минава; онези, с които не сте успели да се съберете, самотата си, срама си, неуспехите си, безпомощността си, жалкото си положение, бедите, всички беди ще забравите след малко. Доволни сте, че ще забравите. Чакате.
Заедно с вас чакат и вещите около вас, онези обикновени и познати шкафове в мрака или полумрака, чекмеджета, радиатори, маси, подставки, столове, дръпнати завеси, съблечените и захвърлени дрехи, пакетът ви с цигари, кибритът в джоба на сакото ви и чантата, часовникът ви; и те чакат.
..................................................................
Ако все още не съм успял да заспя, мои любими читатели, превръщам се в нещастен влюбен, следя нишката на спомените си и търся образа на изчезналата любима, отварям всяка врата в града и търся следи от нея и собственото си минало във всяко помещение, където пушат опиум, където нещо се разказва, във всеки дом, където се пее...”

„Епитафия

Той мина своя век ту като в бляскав пир
Ту влюбен и самин, ту странен и сиротен,
Ту като никой друг, ту като стотний стотен –
Докле смъртта дойде при него най-подир.

И той я увеща за малко да почака,
Докле последен стих написа в самота;
В ковчега легна сам и угаси свещта –
И върху свойта гръд ръце той сложи в мрака.

А често бе ленив и гаснеше унило;
В мастилницата му засъхваше мастило –
И туй, що тук узна, съвсем бе малко то.

И в онзи зимен ден, щом от живота земен
Той бе позован към друг, наречен тук нетленен,
Замина, питайки: “Аз дойдох, но – защо?”
~~~~~~~~~
Снимка: https://en.wikipedia.org/wiki/G%C3%A9rard_de_Nerval

Share

Петер Матисен - 22.05.1927 г. - 05.04.1914 г.





„Научих рано, че не можеш да се размотаваш в пиене, дрогиран или в очакване на музата си. Опитът ми показа, че да сядаш да работиш всеки ден е като да презареждаш двигателя си с гориво. Това си е сериозна работа - търсиш правилния начин да изразиш с думи онази мисъл, която толкова те е грабнала.”

„Според мен американските писатели като цяло създават лоши творби в късните си години. Искам да имам достатъчно силен характер, за да спра да пиша по-скоро рано, отколкото късно.”

„Винаги съм мислил, че истинското ми призвание е художествената литература, което звучи странно, защото имам два пъти повече научно-популярни книги, отколкото романи. Въпреки това не съм променил възгледите си.”
~~~~~~~~~
Снимка: http://www.thenation.com/article/when-peter-matthiessen-was-silenced-his-publisher/

Share

Макс Брукс - 22.05.1972 г.





„Ожених се за правилната жена. Това е най-важният съвет, който мога да дам на един артист. Жена ми ме познава по-добре от мен самия и ми помага много в това, да се удържам в правилната посока. Без нея, като другар по оръжие, кой знае къде щях да бъда аз и писането ми.”

„Много внимателно подбирам на кого ще дам да прочете за мнение първоначалния ми ръкопис. Често пъти хората искат да променя цялата история или да я подкарам в посока, в която никога не съм имал намерение да я насочвам. Добрият подбор на хората, които ще прочетат първия ми ръкопис, ми позволява да открия очите и умовете, които искат да ми помогнат да стигна там, където съм имал първоначално намерение да стигна.”

„Няма нищо по-обезкуражаващо от празен лист. Да започнеш да пишеш романа си като чернова, позволява част от това напрежение да се разсее.”
~~~~~~~~~
Снимка: http://www.followingthenerd.com/movies/listen-we-team-up-with-the-2dcast-and-interview-world-war-z-author-max-brooks/#sthash.E2vaIXcc.dpbs

Share