събота, 25 юни 2016 г.

Димитър Димов - 25.06.1909 г. - 01.04.1966 г.







"Глупавият мъж е по-досаден от грозна жена."

"Истинското щастие идва, когато душата почне да трепти в съзвучие с външния свят."

"Ние все чакаме да дойде нещо, а то не идва и не идва. Защо е така? Защо всичко е илюзия - животът, смъртта, желанието да бъдем обичани... "

"Оставете морала настрана!… Най-отвратителното е да вършиш безсмислица и да се чувствуваш морален."
~~~~~~~~~
Снимка: http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=65335

Share

Ян Мартел - 25.06.1963 г.








"Пиша по всяко време на деня, на всяко място, стига да е тихо и да мога да включа компютъра си. Пиша бавно и не ми ли върви, често играя на разни флаш-игри. Иначе навиците ми за писане са безкрайно скучни: сядам пред компютъра и пиша."

"Всеки писател ще е щастлив, ако знае накъде върви и какво прави."

"Изкуството е като дар: твориш и го пускаш по белия свят. Това, как читателите ще отвърнат на написаното е тяхна работа. Ако не го харесат, това е техният отговор. Други ще реагират, като го харесат. Така или иначе, начинът, по който те взаимодействат с книгата не зависи от мен."

"Все още се уча на занаята."

"Всяка книга, която съм написал е различен опит да разбера нещо и успехът или провалът на предната нямат отношение към това. Пиша книгата, която искам."

"вярно е, че съм уморен от това, да използвам книгите като политически куршуми и гранати. Книгите са твърде ценни, за да бъдат използвани дълго време по такъв начин."

"Не мога да си представя да пиша без проучване. Не зная нищо. не обичам книги, които изглеждат насочени към себе си. Харесвам такива, които са обърнати навън. За мен, проучването ознчава да изследвам какво означава да си жив."
~~~~~~~~~
Снимка: http://www.changinghands.com/event/martel-feb2016

Share

Линда Спалдинг - 25.06.1943 г.






"Всяко поколение има толкова много истории, за разказване, че ще трябват десетки и десетки хиляди страници, за да бъдат разказани всичките."

"Обикновено пиша на компютър, но си водя бележки по всяко време, а понякога пиша отделни пасажи и на ръка. Пиша спорадично, но веднъж започнала да пиша, мога да продължа с часове, докато кучето не започне да скимти за разходка или не осъзная, че съм прекалено гладна, за да си движа пръстите."

"Пиша почти навсякъде, но съм най-спокойна в кабинета си в моя дом в Торонто, където са всичките ми книги, снимки и джунджурии."
~~~~~~~~~
Снимка: http://canadacouncil.ca/council/news-room/image-gallery/2012/2012-governor-generals-literary-award-winners

Share